изпочупила е

Речник на българския език

1. изпочупила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила е е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпочупила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила е е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).