изпочупел съм

Речник на българския език

1. изпочупел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочупел съм е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).