изпочупело съм

Речник на българския език

1. изпочупело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпочупело съм е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).