изпочупело е

Речник на българския език

1. изпочупело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпочупело е е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).