изпочупело
1.
изпочупело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпочупело
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпочупело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изпочупело
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).