изпочупела съм

Речник на българския език

1. изпочупела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпочупела съм е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).