изпочупела е

Речник на българския език

1. изпочупела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупела е е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).