изпочупваха

Речник на българския език

1. изпочупваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупваха е производна форма на изпочупвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпочупваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупваха е производна форма на изпочупвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).