изпочупвал си

Речник на българския език

1. изпочупвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал си е производна форма на изпочупвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочупвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал си е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочупвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал си е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).