изпочупвал е

Речник на българския език

1. изпочупвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал е е производна форма на изпочупвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочупвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал е е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочупвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочупвал е е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).