изпочупвало си

Речник на българския език

1. изпочупвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпочупвало си е производна форма на изпочупвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпочупвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпочупвало си е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпочупвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпочупвало си е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).