изпочупвали

Речник на българския език

1. изпочупвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупвали е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпочупвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупвали е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпочупвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпочупвали е производна форма на изпочупвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпочупвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпочупвали е производна форма на изпочупвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).