изпочупва

Речник на българския език

1. изпочупва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпочупва е производна форма на изпочупвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпочупва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпочупва е производна форма на изпочупвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпочупва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпочупва е производна форма на изпочупвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).