изпочукаше

Речник на българския език

1. изпочукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изпочукаше е производна форма на изпочукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпочукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изпочукаше е производна форма на изпочукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).