изпочукал съм

Речник на българския език

1. изпочукал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочукал съм е производна форма на изпочукам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочукал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочукал съм е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочукал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочукал съм е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).