изпочукал си

Речник на българския език

1. изпочукал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочукал си е производна форма на изпочукам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочукал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочукал си е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочукал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочукал си е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).