изпочукал е

Речник на българския език

1. изпочукал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочукал е е производна форма на изпочукам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочукал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочукал е е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочукал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочукал е е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).