изпочукали

Речник на българския език

1. изпочукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпочукали е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпочукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпочукали е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпочукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпочукали е производна форма на изпочукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпочукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпочукали е производна форма на изпочукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).