изпочукал

Речник на българския език

1. изпочукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпочукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпочукал е производна форма на изпочукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпочукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпочукал е производна форма на изпочукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).