изпочука

Речник на българския език

1. изпочука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпочука е производна форма на изпочукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпочука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпочука е производна форма на изпочукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпочука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпочука е производна форма на изпочукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).