изпохапете

Речник на българския език

1. изпохапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпохапете е производна форма на изпохапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпохапете — повелително наклонение, мн. ч.

изпохапете е производна форма на изпохапя (повелително наклонение, мн. ч.).