изпотъпчеше

Речник на българския език

1. изпотъпчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изпотъпчеше е производна форма на изпотъпча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпотъпчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изпотъпчеше е производна форма на изпотъпча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).