изпотъпчете

Речник на българския език

1. изпотъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпотъпчете е производна форма на изпотъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпотъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

изпотъпчете е производна форма на изпотъпча (повелително наклонение, мн. ч.).