изпотъпчели

Речник на българския език

1. изпотъпчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпотъпчели е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпотъпчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпотъпчели е производна форма на изпотъпча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).