изпотъпчела

Речник на българския език

1. изпотъпчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпотъпчела е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпотъпчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпотъпчела е производна форма на изпотъпча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).