изпотъпчел

Речник на българския език

1. изпотъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотъпчел е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпотъпчел е производна форма на изпотъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).