изпотъпкало

Речник на българския език

1. изпотъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпотъпкало е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпотъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпотъпкало е производна форма на изпотъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).