изпотъпкали

Речник на българския език

1. изпотъпкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпотъпкали е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпотъпкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпотъпкали е производна форма на изпотъпча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).