изпотъпкала

Речник на българския език

1. изпотъпкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпотъпкала е производна форма на изпотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпотъпкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпотъпкала е производна форма на изпотъпча (мин. деят. св. прич. ж. р.).