изпотъпка

Речник на българския език

1. изпотъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпотъпка е производна форма на изпотъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпотъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпотъпка е производна форма на изпотъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).