изпотръшкал

Речник на българския език

1. изпотръшкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотръшкал е производна форма на изпотръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотръшкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотръшкал е производна форма на изпотръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпотръшкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпотръшкал е производна форма на изпотръшкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпотръшкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпотръшкал е производна форма на изпотръшкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).