изпотрошило

Речник на българския език

1. изпотрошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпотрошило е производна форма на изпотроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпотрошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпотрошило е производна форма на изпотроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).