изпотрошил
1.
изпотрошил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпотрошил
е производна форма
на изпотроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпотрошил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпотрошил
е производна форма
на изпотроша (мин. деят. св. прич. м. р.).