изпотрепело

Речник на българския език

1. изпотрепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпотрепело е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпотрепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпотрепело е производна форма на изпотрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).