изпотрепела

Речник на българския език

1. изпотрепела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпотрепела е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпотрепела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпотрепела е производна форма на изпотрепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).