изпотрепал е

Речник на българския език

1. изпотрепал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрепал е е производна форма на изпотрепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотрепал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрепал е е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).