изпотрепало

Речник на българския език

1. изпотрепало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпотрепало е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпотрепало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпотрепало е производна форма на изпотрепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).