изпотрепал
1.
изпотрепал —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпотрепал
е производна форма
на изпотрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпотрепал —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпотрепал
е производна форма
на изпотрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).