изпотрепал

Речник на българския език

1. изпотрепал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотрепал е производна форма на изпотрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотрепал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпотрепал е производна форма на изпотрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).