изпотрепа

Речник на българския език

1. изпотрепа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпотрепа е производна форма на изпотрепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпотрепа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпотрепа е производна форма на изпотрепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).