изпотил

Речник на българския език

1. изпотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотил е производна форма на изпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпотил е производна форма на изпотя (мин. деят. св. прич. м. р.).