изпотели

Речник на българския език

1. изпотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпотели е производна форма на изпотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпотели е производна форма на изпотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).