изпосъдирал съм

Речник на българския език

1. изпосъдирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал съм е производна форма на изпосъдирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосъдирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал съм е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпосъдирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал съм е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).