изпосъдирал е

Речник на българския език

1. изпосъдирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал е е производна форма на изпосъдирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосъдирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал е е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпосъдирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъдирал е е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).