изпосъдирало си

Речник на българския език

1. изпосъдирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало си е производна форма на изпосъдирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъдирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало си е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпосъдирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало си е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).