изпосъдирало е

Речник на българския език

1. изпосъдирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало е е производна форма на изпосъдирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъдирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало е е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпосъдирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало е е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).