изпосъдирали

Речник на българския език

1. изпосъдирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпосъдирали е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосъдирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпосъдирали е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпосъдирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпосъдирали е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпосъдирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпосъдирали е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).