изпосъдирала

Речник на българския език

1. изпосъдирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосъдирала е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпосъдирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосъдирала е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпосъдирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпосъдирала е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпосъдирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпосъдирала е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).