изпосъдира

Речник на българския език

1. изпосъдира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпосъдира е производна форма на изпосъдирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпосъдира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпосъдира е производна форма на изпосъдирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпосъдира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпосъдира е производна форма на изпосъдирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).