изпосталял си

Речник на българския език

1. изпосталял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпосталял си е производна форма на изпосталея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосталял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпосталял си е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).