изпосталяло

Речник на българския език

1. изпосталяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосталяло е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосталяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпосталяло е производна форма на изпосталея (мин. деят. св. прич. ср. р.).